Руският и българският народ са длъжни да живеят братски - това

Руският и българският народ " са длъжни да живеят приятелски "  - това обръщение насочи съветската посланичка Елеонора Митрофанова в навечерието на националния празник 3 март. Ако тези думи нямаха предистория и подтекст, те биха могли да минат за израз на дипломатическа угриженост и доброжелателност. За чиста монета. Това обаче няма по какъв начин да стане, защото по справедливи причини отношенията сред България и Русия са в най-ниската си точка от десетилетия. 

Преди година, през март 2022, Москва разгласи България за " неприятелска страна ". А сега пак оттова ни приказват за приятелски дълг. Подобна изразителност не е единствено израз на дипломатическо двуличие. Тя е обикновен, само че и прекомерно опасен опит за манипулиране посредством деформиране на действителността - известен в логиката на психиката като " гаслайтинг ".

Доверчивото лице на българите е осветено от мъждукащата светлина на съветската " газова лампа ". Подхвърля им се стръв, която би трябвало да ги обърка, да подкопае и изтръгне почвата отдолу под краката им. " Ние може да сме ви поставили в лист с вражески страни, само че виновността не е наша - в душата си ви усещаме братя ". Това е лукавият звук, с който Кремъл се пробва да съблазни. Широка и великодушна е съветската душа, тя постоянно е подготвена да елементарни, в името на братството и добросъседството.

Какво обаче има да се прости?

Нима България е в дълг към Русия, белким е съгрешила? Русия разгласи Съединени американски щати, Канада и всички страни от Европейски Съюз, в това число България, за вражески - заради глобите, които те постановиха на Кремъл заради агресивната война, която съветският президент Владимир Путин стартира на 24 февруари 2022 против прилежаща Украйна. Постъпка, която не е нито " братска ", нито " добросъседска ".

Не е неправилно да твърдим, че враждебните дейности на Москва против Киев стартираха доста преди този момент - тяхна демонстрация е анексията на Крим през 2014, само че освен. А Киев провокира гнева на Кремъл, тъй като потърси вероятност в Европейски Съюз и НАТО.

Троянският кон на Русия в Европа

С какви очи тогава ни направлява пратеничката на Кремъл? Странно и нелепо е агресорът да приказва за приятелски дълг.

Русия постоянно се е опитвала да дирижира политическите и икономическите процеси в България, да води за носа публичното мнение. След като страната ни стана член на НАТО (2004) и Европейски Съюз (2007), в Кремъл съществено се обезпокоиха, че могат да изгубят най-верния си троянски кон в Европа - София.

Руските опити за влияние продължиха с още по-голяма активност: посредством енергийните планове като Южен поток (спрян от ЕК) и Турски поток; благодарение на лостовете в службите за сигурност и правосъдната система; посредством петата колона в политическите партии и медиите; посредством дезинформацията и " типичен похвати "  като опитите за покушения и диверсии.

Могат ли от Кремъл да отговорят: кой заплашва журналиста Христо Грозев? Кой се опита да ликвидира оръжейния търговец Гебрев, застрашавайки  " апропо "  живота и на елементарни, изцяло инцидентни и почтени български жители? Кой провежда серия гърмежи във заводи за муниции в България? Кой заплаща рушвети на български политици, с цел да въртят далавери в енергетиката, държейки страната ни според от Кремъл? Имат ли интерес съветски жители от търговията със златни паспорти, която у нас процъфтяваше в продължение на години?

Вместо да чете уроци на българите, по-добре и този път г-жа Митрофанова да си беше замълчала.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.